Висшият експертен екологичен съвет при Министерството на околната среда и водите проведе редовно заседание под председателството на зам.-министър Евдокия Манева. В заседанието участваха като представителите на неправителствения сектор проф. д-р Мария Златева, председател на Федерация „Интереко21” и Дончо Иванов – национален координатор на Коалиция „Гражданско участие - устойчиво развитие” и председател на гражданско сдружение „Хармония”.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Одобрено беше осъществяването на инвестиционно предложение “ЦЯЛОСТЕН ПРОЕКТ ЗА РАЗВИТИЕ НА КАРИЕРА “КОРИТНА”, в землищата на гр. Ябланица и с. Добревци, община Ябланица, област Ловеч, с възложител “Златна Панега цимент” АД. Инвестиционното предложение е за добив на мергели от находище “Коритна” с обща концесионна площ от 676.5 декара.  Находището за мергели “Коритна“ е разположено на 2 км южно от с. Златна Панега, отстои на 2,6 км западно от с. Добревци, на 3 км източно от с. Брестница и на 5 км югозападно от циментовия завод на “Златна Панега - Цимент” АД, в подножието на южната страна на вр. Коритна - местностите “Балаваница”, “Мишек” и “Кьошка”от землищата на с. Добревци и гр. Ябланица, област Ловеч. Източната  граница на находището е успоредна на магистралния път Е-83 София – Русе, като най-крайната точка на концесионния контур отстои на 460 м от пътя. Западната граница опира до малко дере – приток на р. Ябланишка; северната достига до вр. Коритна, а южната - до местността Бaлаваница.

Хипсометрията на терена в района на кариерата естествено оформя два експлоатационни участъка – северен и южен. Поради това, че на северните възвишения се намира стария добивен участък и северно от границата на концесионната площ е ситуиран пътят за Златна Панега, проектните решения предвиждат минните работи да започнат с отработване на северния участък. Откривните работи ще включват изземване на хумусния слой и скалната откривка в района на кариерното поле през първите две експлоатационни години. Разкриването на хоризонтите ще се осъществява посредством полутраншеи. Суровината ще се добива чрез взривяване. Пробивно-взривните работи ще се извършват по метода на сондажните заряди, разположени шахматно по 1 път седмично през първия  етап от експлоатация на кариерата и по 2 пъти седмично за втория етап. Не се предвижда изграждане на преработваща мощност в рамките на концесионната площ на кариерата. За срока на концесията ще се добият 16 500 000 куб.м минерална суровина – мергелна маса при допустим отпадък при добива до 3 %. Добитото полезно изкопаемо ще се транспортира до съществуващата преработваща инсталация, разположена на площадката на циментовия завод. Откривката ще се депонира на две насипища-вътрешно с площ 1,530 дка за хумусни и почвени материали, в отработеното пространство на кариерата, и външно по отношение на добивната площ с площ 55,5 дка за изкопни земни маси, но в рамките на концесионния контур. Поддръжката на кариерната техника ще се извършва извън обекта. В проекта не се предвижда изграждане на ГСМ площадка. Според проектните разчети при експлоатацията на кариера „Коритна” се предвижда да работят общо 16 човека, включително и охраната на обекта при двусменен режим на работа и 5 дневна работна седмица, 250 дни в годината. Електрозахранването ще се осъществи чрез строителство на трансформатор, който ще бъде разположен до високоволтовия електропровод, преминаващ западно от находището. За нуждите на работещите на кариерата се предвижда да се доставя бутилирана вода за питейни нужди и монтиране на химически тоалетни за санитарно-битови нужди. За останалите битови нужди на работниците ще се ползва територията на циментовия завод, като формираните битови отпадъчни води ще се отвеждат в съществуващата канализационна система на завода. Частта от дъждовните води, която няма да инфилтрира в масива, ще се отвежда с отводнителни канавки в потока в посока към притоците на р. Златна Панега, като преди заустване водите ще се утаяват механично в утаител. Вода за производствено-технологични нужди ще се доставя при необходимост с цистерна от събраната такава в котлована при валеж. За реализация на дейността ще бъде необходимо отчуждаване на  128,021 дка земи – частна и общинска собственост. 97 % от площта на земите в границите на концесионната площ   в землищата на гр. Ябланица и с. Добревци са заети от почви, категоризирани в девета и десета бонитетна категория – основно ливади и пасища.. Рекултивационните работи по техническата и биологична рекултивация ще се извършват поетапно на освободените от експлоатация площи.

Работните стъпала на бъдещата кариера и прилежащото кариерно стопанство ще се обслужват от отделни локални пътни инфраструктурни елементи и площадки. Избраният вариант на трасе за извозване на добитата суровина до преработващите мощности е съществуващият бетониран път, минаващ източно от кариерата и изграден от циментовия завод “Златна Панега” при първоначалното разработване на кариерата.

С Решение на Министерски съвет № 1001/04.12.1997 г. (изм. ДВ бр. 23/23.03.2010г.) е предоставена концесия за ползване на подземно природно богатство – мергел от находище “Коритна”, в землищата на гр. Ябланица и с. Добревци, община Ябланица, област Ловеч на фирма  “Златна Панега цимент” АД за срок от 20 години. Инвестиционното предложение не засяга защитени територии по смисъла на Закона за защитените територии и не попада в границите на защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие.

 Висшият експертен съвет не одобри осъществяването на инвестиционно предложение за изграждане на “Регионално депо за опасни и неопасни отпадъци за регион Провадия” с възложител община Провадия. След преглед на представената документация от дирекция „НСЗП” е установено, че площадка № 27 попада в границите на защитена зона „Провадийско – Роякско плато” с код BG 0002038 и се намира в непосредствена близост до ЗЗ „Провадийско – Роякско плато” с код BG 000104. На основание чл.39, ал.3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, преценката за вероятната степен на отрицателно въздействие е, че инвестиционното предложение има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху защитени зони. С писмо от м. октомври 2009г. министерството е оценило докладите за ОВОС и за ОС и е определило като засегнати общини Провадия, Долни чифлик и Вълчи дол и кметство с. Войводино, с които възложителят съвместно да организира обществено обсъждане на документацията по ОВОС. Общественото обсъждане е проведено, като са спазени изискванията за едномесечен достъп до документацията по ОВОС. В съответствие с процедурата, възложителят е представил протокол от срещата и писмено становище. Получени са писмено възражение и подписка срещу реализацията на намерението на площадка № 27 - кариера „Ерека”.  Площадката изцяло попада в периметъра на Мировското солно находище, за което е предоставена концесия за добив на „Провадсол” АД. В следствие на дългогодишния добив се получава слягане на земната повърхност, поради което периодично се извършва геодезичен мониторинг на деформациите. Представените данни и анализи в доклада по ОВОС не доказват стабилитета на депото и носещата способност на терена, при тези условия на средата, което е потвърдено и от специализираните дирекции на МОСВ. Представена е докладна записка от кмета на Община Провадия, в която се изразяват опасения за стабилитета на основата на  депото, при разполагането му на площадка кариера „Ерека”, от която е добиван варовик. Посочва се, че кариерата е спряна от експлоатация през 80-те години, поради потенциалните опасности за населението на града от взривните работи при добива на варовик. В следствие на образуваните каверни от добива на солен щок, в района на Провадия съществува микросеизмична активност, която може да се провокира от бъдещите натоварвания върху основата на бъдещето депо. Поради усложнения релеф (със стръмни склонове и неравни долни нива на кариерата) и проблемната земна основа са посочени трудности при изграждането на долния изолационен екран и при експлоатацията на депото. Приложено е и становище от правоспособен проектант по хидротехническо строителство, в което се посочват трудностите при подравняване  на дъното и  необходимост от полагане на дебел пласт от глина за предпазване на геомембраната, както и трудности при закотвянето на геомембраната по краищата.

Висшият експертен екологичен съвет одобри осъществяването на инвестиционно предложение за “Модернизация на оловно производство чрез въвеждане на технология “AUSMELT” с възложител  “ОЦК” АД. Не подкрепиха решението представителя на община Кърджали Ася Добруджалиева, както и представителите на неправителствения сектор проф. д-р Мария Златева и председателят на ГС „Хармония” Дончо Иванов с мотив, че инвеститорът няма добра бизнес практика досега в екологосъбразни и социални и здравни програми, съпътстващи инвестициите му, не провежда консултации с научния и неправителствения сектор, не изпълнява предписанията на държавните контролни органи за опазване на околната среда и здравето на работещите и населението.

             “AUSMELT”-технология включва следните основни операции:

            1. Подготовка на суровините (шихтоване) и подаване към топилната пещ № 1.

            2. Източване на суровото олово и транспортиране към рафинация.

            3. Подаване на шлаката, получаваната в процеса на топенето в пещ № 1 към пещ № 2 за допълнителна преработка. Пещ № 2 работи в периодичен режим, с два последователно провеждани стадия.

            Получаваните при топенето в пещ № 1 газове са богати на серен диоксид (над 10 об. % SO2) и ще се използват за производство на сярна киселина. Предвижда се изграждане на нова модерна система за сярна киселина с двойна катализа и двойна абсорбция (т. нар. ДКДА-система № 2).

            Пещните газове и от двата стадия на работа на пещ № 2 са бедни на серен диоксид (0,4 - 0,5 % SO2) и след съответното прахоулавяне се подлагат на очистка с извеждане на SO2 като натриев бисулфит (NaHSO3). Получаваният натриев бисулфит, след окисляването му до натриев сулфат се влага като натриев реагент в ярозитния цикъла на цинковото производство на Комбината.

            Уловените прахове от пещ № 1 се рециклират в стадия на шихтоване и топене. Преди рециклиране те се подлагат на водна обработка (т. нар. ”пране на праховете”) за очистване от кадмий, хлориди и флуориди, с оглед предотвратяване тяхното натрупване в прирометалургичния цикъл.

            Уловените прахове от I-ви стадий на пещ № 2 се рециклират в стадия на шихтоване и топене. Фюминг-праховете от II-ри стадий се улавят селективно за по-нататъшна преработка в схемата на цинковото производство.

            Получаваната фюмингована шлака от пещ № 2 е отпадъчна и след водна гранулация се приготвя в търговски вид за продажба.

            Общият ефективен фонд работно време на AUSMELT-инсталацията  възлиза на 292 дни (80 % от календарния фонд), или 7008 часа в годината. Тези проектни данни се отнасят и за двете пещи, независимо от различният режим на тяхната работа. Пещ № 1 работи в непрекъснат режим на топене. Получаваният метал (течно олово) регулярно се изпуска от пещта през 2 часа, а шлаката – през 8 часа се излива в пещ № 2.

                        Капацитетът на инсталацията AUSMELT и ДКДА-системата по основни суровини, спомагателни материали (флюси) и крайни продукти (в тонове суха маса) при база 60 000 тона/годишно рафинирано олово на блок е следния:

  

 

Суровини, флюси и

Капацитет на производството 1/

 

Относителен разход,

t/t Pb

крайни продукти

Средно-

дневен, t/24h

Средно-годишен, t/y

1.Суровини (общо), в т. ч. :

 

 

 

   Оловни  концентрати

257,5

75 200

1,25

   Акумулаторни пасти и решетки

27,4

8 000

0,13

   Феритни кекове

17,0

5 000

0,08

   Стари оловни шлаки

119,9

35 000

0,58

   Обороти от оловна рафинация

37,0

10 800

0,18

2. Флюси, в т. ч.:

 

 

 

     Кварцов пясък

1,37

400

0,007

     Варовик (или варова пепелина)

9,76

2 850

0,0475

3. Крайни продукти, в т. ч.:

 

 

 

     Сурово олово (общо) 1/

236,4

69 300

1,155

     Рафинирано олово на блок 2/

166,7

60 000

-

     Фюминг-окиси

28,1

8 200

0,137

     Техническа сярна киселина

102,7

30 000

0,50

     Отпадъчна обезцинкована шлака

117,6

34 400

0,57

1/  При ефективен фонд работно време (ЕФРВ) 7008 часа в годината (непрекъснат режим на

      работа на Ausmelt-пещ № 1 и цикличен режим на работа на Ausmelt-пещ № 2).

2/ При 360 работни дни в годината , респективно 8640 часа годишно.

 

             Спомагателни съоръжения към инсталацията AUSMELT

            1. Производство на пара чрез утилизиране на топлината на изходящите газове от двете AUSMELT-пещи, която ще се включи в паропроводната система на Комбината:

            - котел-утилизатор (КУ) на пещ № 1 –   9,6 t/h пара с налягане 3,5 МРа при годишен ЕФРВ 7008 часа;

            - КУ на пещ № 2 – съответно 11,5 t/h през стадия на редукция и 12,3 t/h през стадия на фюминг-процеса, или средно 12,0 t/h пара с налягане 3,5 МРа със средна продължителност 5 593 часа в годината.

            2. Кислородна станция с един блок, с капацитет по 3 000 Nm3/h технически кислород (95 % О2) с температура 30 0С.

            3. Инсталация за захранване със сгъстен въздух - два компресора, по един към всяка от  AUSMELT-пещите,  с капацитет съответно от 10 000 m3/h и 15 000 m3/h компремиран въздух.

            4. Химводоочистка – производство на деминирализирана вода за затворените охлаждащи цикли и дълбоко обезсолена вода за котел утилизатора, при средночасов  капацитет 46 m3/h.

            5. Осигуряване на въглищен прах за инсталацията в количества около 20 800 тона годишно. 

             Новите инсталации ще се реализират на площи от действащата промишлена площадка на дружеството, без усвояване на нови земи. Теренът представлява имот № 023025 в землището на гр. Кърджали, община Кърджали.

Теренът, предвиден за реализация на инвестиционното предложение е в непосредствена близост до язовир „Студен кладенец”, включен в границите на близко разположената защитена зона  “Студен кладенец”, с код BG0002013 за опазване на дивите птици, обявена със Заповед № РД-766/28.10.2008 г. на Министъра на околната среда и водите (ДВ бр.101/25.11.2008 г.), както и до защитена зона “Родопи-Източни”, с код BG0001032 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включени в списъка приет с Решение № 122/2007 г. на Министерски съвет (ДВ бр.21/2007 г.). 

Инвестиционното предложение за „Модернизация на оловно производство чрез въвеждане на технология „AUSMELT” на площадката на „ОЦК” АД, гр. Кърджали  подлежи на оценка за съвместимостта му с предмета и целите на опазване на защитени зони по реда на чл. 31, ал. 4 във връзка с ал.1 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 2, ал. 3 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони  (Наредбата за ОС, ДВ бр.73/2007 г.).