На поредното си заседание Висшият експертен екологичен съвет не одобри нито един от  докладите за въздействие върху околната среда по депозираните инвестиционни предложения, стриктно спазвайки националното законодателство и европейските директиви. Заседанието беше ръководено от Председателя на Висшия експертен екологичен съвет зам.-министър Евдокия Манева, от квотата на неправителствения сектор в дебатите взеха участие Дончо Иванов, национален координатор на Коалиция „Гражданско участие – устойчиво развитие” и председател на гражданско сдружение „Хармония” и проф. д-р Мария Златева, ключов експерт и председател на  Федерация „Интереко 21”. По настояване на  Министерството на здравеопазването и на Министерството на труда и социалната политика министърът на околната среда и водите Нона Караджова изтегли от дневния ред на ВЕЕС точката за одобряване на ДОВОС на инвестициотно предложение „Добив на неметални полезни изкопаеми – вермикулитова суровина от находище „Ливаде”  в землището на с. Белица, община Ихтиман”. В депозирано становище на Министерството на здравеопазването до ВЕЕС се предполага наличие на здравен риск за местното население и работещите, поради което се препоръчва „преди започване на добив в източните участъци на находището да се извършат дъпълнителни проучвания относно състава на скалите и  площтта на разпростанение на тези, които са рискови за отделянето на азбест, да се изследва очакваната концентрация на азбестови влакна в атмосферния въздух при добива на суровината и да се направи оценка на здравиния риск на работещите и на населението от най-близко разположените населени места”. МОСВ иска от възложителя на ДОВОС да направи допълнително минераложко охарактеризиране на  вермикулитовата суровина от гледна точка на съдържанието на  азбестови минерали / протидолит, тремолит,  амозит, хризотил, антофилит, актинолит, крокидолит/, като изследванията да се извършат в акредитирана лаборатория. При работата по допълненията на оценката инвеститорът се задължава да направи допълнителни консултации с Министерството на труда и социалната политика по отношение на приложимост на разпоредбата на чл.4, ал.2 на Наредба №9 от 4 август 2006 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Висшият еткспертен екологичен съвет не одобри и осъществяването на инвестиционно предложение за “Изграждане на голф-игрище с обществено-обслужващ комплекс в имоти №№ 249004, 250003, м. “Бяло поле” и № 244003, м. “Куклите”, землище на гр. Луковит, община Луковит, област Ловеч землището на гр. Луковит,  с възложител “Манхатън пропърти” ЕООД .

При реализирането на инвестиционното предложение  се очаква да се предизвика значителна степен на увреждане и унищожаване на природно местообитание 6240 „Субпанонски степни тревни съобщества”, както и на популациите и местообитанията на видовете европейски лалугер и пъстър пор и шипобедрена и шипоопашата костенурки, което противоречи на предмета и целите на опазване на защитената зона BG0001014 „Карлуково” за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна.

С цел изясняване на възникналите противоречия в научната информация между експертните изводи в доклада за ОС (ДОС) и становището на г-н Андрей Ковачев от СДП “Балкани”, ВЕЕС е отложи разглеждането на документация, като със Заповед № РД-519/20.05.2010 г. министърът на околната среда и водите назначи работна група със следните задачи:

·        Да се извърши фитоценологично описание и да се определи кода на типовете местообитания в рамките на терена, предмет на инвестиционното намерение;

·        Да установи дали в границите на инвестиционното намерение има местообитания на двата вида сухоземни костенурки Testudo graeca и Testudo hermanni;

·        Да установи дали в границите на инвестиционното намерение има местообитания на видовете лалугер (Spermophilus citellus), пъстър пор (Vormela peregusna);

·        Резултатите от теренното наблюдение да бъдат отразени в протокол, към който да бъдат приложени направените експертни становища.

Резултатите от двудневните теренни наблюдения и проучвания на мястото на инвестиционното предложение са отразени в констативен протокол от 27.05.2010 г., неразделна част от който са представените три писмени становища на външните експерти по всяка една от цитираните по-горе задачи, като направените в тях констатации се разминават с изводите в ДОС.  Във връзка с това е направен сравнителен анализ при който е установено следното:

Експертите    изготвили ДОС, описват територията на инвестиционното предложение като необработваема земя с начин на трайно ползване „ерозирала нива”. Направен е изводът, че реализирането на голф игрището ще засегне 378 дка от общата площ на инвестиционното предложение - 945,218 дка. На терена е разпознато природно местообитание 6210 „Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик”, което заема 26 % от площта на защитената зона.  Направено е заключение, цитирам „При промяната на видовия състав на растителността върху 378 дка от тип природно местообитание „Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик”, състоянието на автохтонната (коренна) растителност и растителното биоразнообразие в защитена зона „Карлуково” няма да се промени в степен, застрашаваща възможностите за устойчиво природосъобразно развитие на защитената зона”.

Според ДОС не са установени местообитания на бозайници, земноводни, влечуги и безгръбначни, предмет на опазване в защитената зона. Направен е извод за липса на значително отрицателно въздействие от реализацията на инвестиционнното предложение в трите поземлени имота върху изброените по-горе групи животни.

Според становищата от експертните проучвания на външните членове на работната група, назначена от министър Нона Караджова:

1. Природни местообитания

Според становището на експертите-фитоценолози от Института по Ботаника към БАН,  площта на ИП е заета от три приоритетни природни местообитания, както следва:

·        6240* „Субпанонски степни тревни съобщества” -70%;

·        6210 „Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик” Festuсo-Brometalia (*важни места за орхидеи) - 20%;

·        6110* „Отворени калцифилни или базифилни тревни съоибщества от Alysso-Sedion albi” - 0.1%;

Установена е и разредена храстова растителност с доминиране на келяв габър (не е предмет на опазване в зоната) в северната част на имота с наличие на защитения вид дегенов порезник (Seseli degenii), включен в Приложение № 3 на ЗБР - 9.9%;

Към момента на проверката, проучената територия се намира под умерен пасищен режим, който е описан като благоприятен за състоянието на зоната и осигурява устойчиво състояние на природните местообитания.

2. Видове, предмет на опазване (бозайници, земноводни и влечуги)

2.1. Съгласно становището на експертите-мамалиолози от Института по зоология към БАН, в границите на инвестиционното предложение е открита жизнена колония на лалугер (Spermophilum citellus), видно от изхвърлена прясна пръст, както и подходящи местообитания за него. На около <?xml:namespace prefix = st1 ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:smarttags" />1.35 км (източно) от първата колония на лалугер е открита втора колония от двете страни на път Е83 в границата на защитената зона BG0001014 “Карлуково”. Регистирани са 7 бр. индивида по издавания звук и са установени шест дупки.

Цялата площ на ИП е подходящо местообитание на пъстрия пор (Vormela peregusna). Открита е дупка на лалугер, ровена най-вероятно от пъстър пор, тъй като биологията на вида е свързана с ползване на готови лалугерови дупки.

Изложеното в т. 2.1 е подкрепено от снимков и картен материал (със заснети координатни точки).

2.2. Становище на експерти по херпетофауна – в североизточната част на поземлен имот № 244003 и източната част на имот № 250003 на ИП са установени местообитания от габър, единични драки и дъбове, подходящи за двата вида сухоземни костенурки - шипоопашата и шипобедрена (Testudo hermanni и Testudo graeca). Това местообитаниеи е предпочитаното от костенурките в ниските и хълмисти части на страната. Цялата северна част на ИП и част от южната са важен екотон за костенурките. Направената с местни пастири анкета потвърди присъствие на екземпляри от тези видове.

Въпреки краткия период на проучване на терена на ИП са установени единични екземпляри на шипоопашата костенурка, пепелянка, голям стрелец, кримски гущер, стенен гущер и зелен гущер.

Очевидно е, че данните в ДОС по отношение на природни местообитания и посочените по-горе видове от класовете бозайници и влечуги се разминават съществено с направените от учените констатации.

Предвид новата информация за фактическото състояние на терена на инвестиционното предложение, Дирекция „НСЗП” към МОСВ предвид компетентността си, ревизира подготвеното за заседанието на ВЕЕС за 28.01.2010 г. становище относно очакваната степен на отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитена зона „Карлуково”. Във връзка с това е представено ново становище за насроченото заседание на ВЕЕС на 25.06.2010 г. с изводи, направени в съответствие с разпоредбите на чл. 39, ал. 11 от Наредбата за ОС, както следва:

А. Твърдението в ДОС за липса на значително отрицателно въздействие върху зоната „Карлуково” се базира на неточно идентифицирани местообитания. Площното изражение  на степента на въздействие може да бъде прието за достоверно само в случай, че действително се касаеше за унищожаване на 378 дка от ерозирани ниви, част от които могат да бъдат идентифицирани като вторично възникналото местообитание 6210 „Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик” Festuсo-Brometalia (*важни места за орхидеи). Това местообитание е представено  върху 74989 дка, което е 26 % от цялата площ на защитената зона, съгласно стандартния формуляр. 

В конкретния случай, наличието на приоритетно местообитание върху 70% от площта на ИП, което по начина на трайно ползване представлява пасище, налага отчитане на всички преки и косвени въздействия, които елементите на ИП могат да имат върху цялата площ. Очевидно е, че характерът на ИП предполага въздействия, които могат да променят ключови характеристики на местообитание 6240 „Субпанонски степни тревни съобщества” и да доведат до коренната му трасформация - овлажняване, утъпкване, навлизане на мезофилни и инвазивни видове. Въздействията от реализацията на голф игрището мога да се проявят и върху площи извън терена на ИП.

Предвид разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от ЗБР са направени изчисления за процентното унищожаване и/или увреждане на цялата площ на природно местообитание 6240 „Субпанонски степни тревни съобщества”, заемащо според становището на фитоценолозите 662 дка от площта на ИП.

При представеност на местообитание 6240 „Субпанонски степни тревни съобщества” в цялата зона върху 8563 дка, от които 662 дка в границите на инвестиционното предложение, при осъществяването му следва да се очаква над 7.5 % загуба, което може да бъде прието за значителна степен на отрицателно въздействие.

Дори ако приемем, че, както се твърди в ДОС, действително ще бъдат засегнати само 378 дка и 70% от този площ е природно местообитание 6240 „Субпанонски степни тревни съобщества”, то от него 3.08% ще бъдат унищожени, което също може да се определи като значителна степен на отрицателно въздействие предвид факта, че към тази стойност следва да бъдат прибавени и площите, които ще бъдат увредени при реализацията и експлоатацията на игрището.

В. Относно степента на въздействие върху видовете европейски лалугер и пъстър пор могат да се направят следните заключения:

Съгласно стандартния формуляр за зона „Карлуково” популациите на двата вида са категоризирани като „редки”, поради което реализирането на ИП ще унищожи не само популациите им, но и подходящите им местообитания. Това въздействие може да се определи като значително отрицателно. Считаме, че предложените в ДОС смекчаващи и/или намаляващи въздействието мерки няма да доведат до намаляване на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху популациите на двата вида и техните местообитанията.

С. Относно очакваната степен на отрицателно въздействие върху двата вида сухоземни костенурки се оформят следните заключения:

Съгласно стандартния формуляр за зона „Карлуково” популациите на двата вида са категоризирани като „много редки”, така че каквато и да е намеса в техните размножителни и хранителни местообитания ще доведе до намаляване на числеността и възможността за възстановяване на популацииите им в благоприятно природозащитно състояние по смисъла на ЗБР.